Гонзо доклад от БДЖ
Последните три месеца ми се налагаше, през седмица-две, да пътувам или към Видин, или до София. Случаите в които бях с влака, потвърдиха нуждата от обстойно изследване на ситуациите в които можеш да попаднеш там:
1. Стоя и чакам да тръгнем от Горна Оряховица. Бавно и провлачено ,,Пооомощщ,, се чува. Повтаря се. Предположих, че е пиян човек ( беше посред нощ) в бълнуващо състояние между пиянство и регулярна лудост. След малко се чува втори, апатичен тон ,,Абе, ти ще умреш тука,,. От продължилия разговор се разбра, че човекът е паднал от влака при слизане, заклещил в дупката между вагона и перона. Вторият глас полека лека се придвижи към машиниста, за да му каже влакът да тръгне съвсем бавно, за да не смачка, а просто да се приплъзване покрай заклещения и той да излезе.
2. Възрастна жена говори с момче от Сирия, че принцът на Дубай и е приятел във фейсбук. Пишат си и даже. Говорел български, но явно не го разкривал на всеки. Понякога и на английски си пращали съобщения. Имала над 5000 приятеля във фейсбук и със сериозността с която говореше, че днес е изтрила 500 от тях, подозирах че това представлява доста важна и отговорна дейност в ежедневието и.
3. Младо момче от ромски произход обикаля гарата в Мездра, четири сутринта и повтаря ,,Кубинките. Откраднаха ми кубинките. Полицейските. Пагоните, шапката и съм готов. Кубинките, ей тука бяха, откраднаха ми кубинките. Ей, приятел, имаш ли една цигара,,
4. Работник в отдел транспорт към Софийска опера. Сподели че е изпил 4×7 вино. Четири бутилки по 700мл. С интелигентен и циничен подход, високомерно пуска бъзици и говори със самоирония за себе си пред останалите пътници. Два през нощта. Пътува за Плевен, за да се разходи. После щял да хване първия влак наобратно, може би след три-четири часа нощтна разходка и да се прибере. Не издържал у тях, роднините го тормозели с много клявкане.
5. Ромско семейство ( Пловдив-Велико Търново). Ще стават овчари в шуменско село. Нямат телефони, само номера на стопанина при който ще работят и молят мен и други хора да го наберем, за да говорят с него. Децата им били взети от социалните, защото нямали къща. Директно си каза ,,Отиди да купиш строителни материали и виж дали можеш да купиш пет цигли с дневен надник от 50лв ,,- беше прав, напълно. Иначе пушеше фабрични цигари…каза, че са му дали в аванс за пътя. И си подаваха с жената двулитрова бира. Хората наоколо, двама пияни, бих нарекъл ,,пирати,, проявиха солидарност и му доляха от своята.
6. Влакът след Мездра, за Видин. Каубойска обстановка. Навън равно поле. Вътре мъж и жена чоплят семки, разправят се за битовизми, пият двулитровка и ми споделиха, че отиват на концерт на сръбска певица във Видин. Имали някакви имоти в махала до Червен бряг, но нямало хубав път до тях и не можели да ги продадат. Двама души пушат цигари в коридора, отворили вратите на вагона, с поглед към нивите. Други двама коментират надника от 50 лв в строителството. Пътували от някакво дунавско градче към град във вътрешността на северозапада за работа.
7. Нощният влак от София. Млад човек, средата на 30те, в костюм. Заговорихме се. Разказа че е учил право я Москва. Когато трябвало да си вземе дипломата, започнал Ковид. Малко преди това се прибрал в България и не можел да са се върне. След това избухнала войната с Украйна и вече колко години поради обстоятелства бил възпрепятстван да се завърне и да прибере удостоверението че е завършил. Това го възпирало да практикува професията си. Опция да бъде изпратена с куриер нямало.
Преди се чувствах като наблюдател, все едно гледам филм. Сега се притеснявам, че реалността поетапно ме засмуква.