Културни организации, общност, наследство
деинституционализация

Как независими културни организации в България   произвеждат „общност“ и „наследство“
чрез практики  на включено участиеи деинституционализиране на наследството?

Абстракт:


Предметът на изследването, заложен в изследователския казус, е свързан с пресечните точки между културните полета на няколко граждански организации. Целта му е да проследи някои особености в артикулацията между представители на неправителствения сектор ( фондации, сдружения) с културата и наследството.
         Утвърждаването на ,,независимия културен сектор“ в България създава предпоставки за изменения в прочита ни към наследството. Отговор за същността на предпоставките търся в специфичности, като целаносочено или не съпротивление към инстуционално представения поглед. В процеса на изследването се проверява дали и как  представените организации кореспондират с думата ,,общност“ в процеса им на употреба на наследството. Какво наследство и интерпретации върху него произвеждат? Кои са факторите и условията свързващи двата термина? Как влияе формата на финансирането върху осмисляне процеса на дейността им.
          Развитието и съществуването на неправителствените културни организации е в непрекъснато ,,обживяваща „ се зависимост от системи на взаимодействия. Те генерират, но и зависят от общностите придаващи  множество значения като поле на изследване, инструмент за осъществяване на културната дейност, но и сама по себе си, производител на култура и наследство. 

Въведение.

            Последните десителетия, периодът на постсоциализма в България, отваря възможност за появата на множество частни и неправителствени организации (НПО)  , ангажирани в сектора на културата. Изместването на държавата като абсолютен хегемон в употребата на културното наследство произвежда условия за нови и различни интерпретации, но и повдига въпроса за характера на дейността им и принципите на действие върху които се конструира  В контекста на постсоциалистическито обществo, мейн – стрийм културата и все още властващите инстуционални прочити, деинституционализацията на културния сектор може да се разглежда като условие за възникване на ествествена съпротива към властващите хегемонии в употребите на наследството. Обособявана и от ,,културна глобализция“ внася европейски тенденции, които в процеса на глокализация с местния контекст  създават условията за различни и нови артикулации, производства на наследство. Неправителствените организации се превръщат в алтернатива на неоползотворени и неглижирани от институциите културни практики. Като разрастваща се тенденция в културните политики на Европа последните години, ,,включеното участие“ и работата с общности се обособяват като все по – значими компоненти. Условия за тяхното проявление могат да се търсят още през 80те години на 20ти век, когато деиндустриализацията в Англия обръща фокуса на наследството към ,,ежедневието на хората“ ( Dicks. B. 2013) .  За Мишел Ротенберг  същият период бележи момента , в който отношението към наследството запълва социални вакуми. Търсенето на решения в проблема със запустяващите територии в Англия чрез културното наследство, поетапно излиза от границите на държавните публични политки, като се насочва към социална мобилизация (Ротенберг. М; 2011: ) . Откриват се възможности за разглеждането на наследството ,,отдолу“ (Robertson & Timms 2013). Схващането за ,,наследство отдолу“ насочва към идеите , че то се произвежда от хората, не инстутициите. Неговото създаване и осъзнаване е ангажирано с локалната инициативност и практики.

              Представената информация създава условия за разгръщане на процес, добавящ отношението към природата и осмилянето на общественото поведение към едно по – екологично съзнание.  Но кои са актьорите активиращи ,,социалната мобилизация“ за която Ротенберг говори?

            За изследователите  ,,социалните мобилизации“ се разглежда като незибежно проявление и обвързаност с характеристиката на неправителствения сектор. (Lewis.D, 2014). Полето на възможности пред социалните мобилизации е разнообразно , но в спецификата на това изследване акцентирам върху проявлението им върху културния сектор. Самата дума ,,мобилизация“ предполага действие в сегашно време. Превръщането на ,,културата“ в действие, задвижвано от специфичността на неправителствените организаци създава бинарни опозиции спрямо наложеното схващане за културата като нещо ,,там“, към което се обръщаме като наблюдатели, а не активни участници.  В Uses of Herritage,  Laurajane Smith    развива и представя концепцията за т.нар. ,,Authorized heritage discourse” – приета от институциите форма на отношение към наследството, характеризираща се с пасивно наблюдение, образователна функция и отговорност за опазване. В допирните и противопоставящи се точки на съпоставките между ,,социалната мобилизация“ и AHD  (Authorized Heritage Discourse), целя да изведа основни разбирания за дейността на организациите. В диалога между двете понятия влиза и трети актьор – ,,общността“. Посочвана като едно от основните полета на действие в неправителствения сектор, тя придобива особено значение и намеса в артикулацията с наследството.
               В своето изследване свеждам фокуса на до три български, НПО-та, ангажирали дейността си в сектора на културата. Фондация „Колективът“ ;  „Фабрика за идеи“ – в частност дейността им „Резиденция Баба“ “ и ленд арт група „Дупини“ . Всяка от тях работи по различен начин, с определени пространства на наследството. Фабрика за идеи е фокусирана върху нематериалното наследство на селата в северозападна България, в частност влашката култура. Фондация Колективът се ангажира с осмислянето на крайречните пространства в градовете, за възможностите в тяхната употреба и създаването на условия за едно по – екологично мислене. Сдружение ,,Дупини“ търси връзките между човека и природата в аспекта на съвременното изкуство.
            Като разгръщам пресечните точки помежду им целя да ,,конструирам“ представа за характера на сегменти от независимия културен сектор и спецификите които го дефинират.  Работата с локални представители, резониращи с представените вече европейски тенденции , изобразява начина по който те се имплементират и развиват в контекста на българското общество, но и условията за тяхното проявление.

             Ангажираността в контекста на конкретните казуси с които организациите се занимават – връзките природа – изкуство ; реките в градските пространства и наследството на българските села като пространство за комуникация и свързаност между поколенията, произвежда в себе си ,,дисонантно наследство” (Tunbridge, J; Ashworth, G. 1996)  . Дисонансът се изразява в прочита , където тяхната ангажираност ,,тук и сега“ в създаването на наследство, опозиционира или се различава с инстуционалната неглижираност (Tunbridge & Ashworth 1996).  Коренът на дисонантността, на различните и новите прочити към наследството, ще потърся в същината на самите неправителствени организазии, които гo инициират, за които паралелно трябва да мислим като изразители на гражданско мислене , като ,,третия сектор“ (M.Schuller; D.Lewis; 2014). Представените обстоятелства, свързващи култура със ,,социална и обществена промяна“ залагат някои от особеностите, че културата също така се произвежда от особените обстоятелства в които се намира собственото ни общество.  Това социлано- обществено състояние прави разглеждането на наследството като „пърформативно “, живо, свързано с общности и генериращо нов социален и културен капитал.( Rautenberg 2011).

      
            Изследването следва смисловата нишка форма на бунт – социално действие – общност – културно наследство – ,,наследство отдолу“ .

Задачи и цели : Какви и по по какъв начин са представени артикулациите им с наследството? Каква е употребата на ,,общността“ в контекста на дейността им? 
Самата идея за ,,общност“ позиционирам в текста като  абстрактно понятие, което да бъде натоварено със смисъл от прочитите и разбиранията на респондентите. Това представя разбиранията ,,отдолу“ за неговата същност, обяснява и нуждите на отделните групи, ,,визуализиращи“ го посредством потребностите си. Какви са връзките между общност и наследство и как те взаимно се възпроизвеждат? По какъв начин си взеимодействат, биват определени или определят социално ангажираната  и обществена функция на представените организации. Може ли ,,социалната ангажираност“ да бъде спояващ сегмент между общност – наследство?

Метод: В хода на изследването са  взети интервюта с членове и участници от съответните организации. Проведено е включено наблюдение чрез участие в дейностите им в периода 2024-2025. Включеното ми наблюдението се изразява като член на организационния екип на Дупини;  „артист – резидент“  към инициатива на Фабрика за идеи -„Резиденция Баба“;  „доброволец“ към менторска програма на Колективът – ,,Дизайн по Янтра“ . Като основа за подбора на информация са използвани интернет публикации от официалните страници на организаците, личен архив , фотографски и видео материали от периода на включеното наблюдение.

В анализа ще разгледам всяка една от организциите, самостоятелно и в съпоставки помежду им, структурно ще анализирам вътрешните особености и схващания, които представените произвеждат,


Ключови думи : структура, общност, наследство, деинстуционализация , култура,


Изложение:

Възникване

КОЛЕКТИВЪТ ….Марто ще го разкаже малко по-добре, обаче не тръгна с конкретна форма. Фестивалът като продукт е форма от малко от случайност….. Много му се искана (Марто)  да направи нещо, така че себе си да рекламира главно. И си е харесал оригами лодки от Pinterest, от една стара естрадна песен ….Има си идеята за арт инсталации със лодки в реката и почва малко така странично да вербува разни хора, които могат да му помогнат. И всъщност от това вербуване се наслагват различни идеи. ,,Бе защо не викнеш малко музиканти?“ едикой си му казва: „Бе, защо не направиш едни стълби за достъп до реката?“.  – член от екипа на Фондация ,,Колектива“
………………………………………………………………………………………………………………………….
ФАБРИКА ЗА ИДЕИ ,,Но това, което знам за как е започнало….група приятели, които са били с различни професии. Имало е адвокати, музиканти, ммм, хора, които се занимават с маркетинг, но хора, които са се интересували [шум] силно от екологични каузи и са били активна част от протестите за Иракли……Изаедно са усетили, че протестите започват да се удрят в стена и че трябват по-креативни начини, по-раздвижени и по-динамични, за да привличат внимание. И да,татова търсене на повече креативност в протестирането ги е свързало и са основали организацията. Една голяма група хора,,        – член на Сдружение ,,Фабрика за идеи“ /организатори на Резиденция Баба
  ………………………………………………………………………………………………………………………
ДУПИНИ ….нуждата, която са имали, за да направят тази организация, е била понеже не е имало мястоили среда за развиване на свободно съвременно изкуство и все още всичко в Търново, което е регионален градв  периферия….на тях им трябва ново място, за да създават съвременно изкуство, без тази тежест на старите институции. И създават тази арт група . – артист, част от екипа на Ленд арт група Дупини

          Споделените от респондентите разкази се доближават един до друг в представата за началото като форма на бунт и несъгласие, търсене на алтернативи, вътрешно чувство на нужда от нещо ново и различно. “. В самия си зародиш , ,,обществената активност“ стои като свързваща и определяща във връзката им с културното наследство. Бунтът обаче не трябва да се разглежда непременно като отричащ, борещ се, несъгласен. Той  е тих, премерен и изразяващ се в нуждата за нещо различно, в надеждата че то съществува. Причина за неговото проявление може да открием в несъответствията на оргнизациите към  т.нар. Authorized Heritage discourse ( AHD), свиващ употребите и разбиранията за наследство до ограничени възприятия . Неговата превилигироваща инстуционалността функция ограничава различните, новите прочети върху наследството, разглеждаща го основно като нещо ,,там“. (Smith. L 2006)  .В думите им се прокрадва идеята за промяна в употребата на наследството, артикулираща с настоящето. То превръща наследството в нещо живо, което е повече тук и сега. Превръща се в мобилизатор на обществото за обществена промяна . ( Robertson and Timms; 2013), в глагол в непрекъснато самовъзпроизводство свързан с времето и мястото ((Harvey’s 2001))

Фабрика за идеи.
,,Резиденция Баба“и осмисляне на връзката ни със селата.
Комуникацията като ценност и ,,съприжевяване“ на настоящето.

            „Резиденция Баба“ е творческа резиденция, социално – обществен проект,  част от дейностите на Сдружение „Фабрика за идеи“., което през 2024 г. проведе своето десето, издание.   Основната линия на действие се изразява в конструирането на допирни точки между поколенията, хората от градовете и селата,  които се изразяват в творчески и социални инициативи. Младежи, ангажирани с изследователска или творческа дейност живеят около месец в  няколко ,,резидентски“ села в Северозападна България, настанени в домовете на местни  жители. По време на  „съжителството“ и интеракциите си с домакините и местната „общност“, резидентите трябва да интерпретират местната култура през профила на творчеството си           
                 По време на резиденцията , участниците се свързват с локалното не само за да идентифицират чувство за него, но и за да проверят какви социални полета оформят специфично пространство (Nina Glick Schiller;Ayşe Çağlar). В действията си насочени към колаборативен процес, включващ участието на местната общност, е важно да отчетем и проследим взаимните влияния, които организацията и местните оказват помежду си.
            Артикулацията между социално – ангажираното и наследството с идеята за компенсация на запустяващите територии е процес, който според Ротенеберг е представлявал възможнсот за държавната администрация още през 80-те години. ( Rautenberg 2011). Нейното отдръпване и ангажирането на Неправителствения сектор с целта бележи насочване към обвързване на наследството със социалната мобилизация посредство НПО – та . Логиката на тези намерения се посочва и в труда на Lavanya Chawdary (2025) , разглеждаща някои основни функции на съществуване в неправителствения сектор. Тя посочва  като една от основните същности за формирането и развитието на гражданското мислене  преследването на цели свързани с общното благо и интерес, акцентиращи върху групи съществуващи в периферията на обществото. (Choldary.L; 2025)

 …да, просто е много неолиберален(обществения модел) , който нали, оставя детериориращ се, как да кажа? Ами да, смисъл остава някаква некроза, буквално върху  някакви части от обществото. И понеже фокусът тук, нали, на жълтите павета- включване, достъпност, те не са  във визията на националната ни политика, доколкото изобщо има….А печелене, създаване на нови пазари и така нататък,…a, нали, тези неща (включването, достъпността, селските общности) неизбежно стават маргинални. И просто нашата концепция e….някакви креативни хъбове, креативни гнезда.  По-скоро, нали, че това е най-естественият начин-…
да се съединят така ресурси, че да се създадат нови активи и нови ресурси, като някои от тях също могат да са адекватни на тоя неолиберален свят, защото все пак тия хора трябва да ядат нещо, трябва икономически да бъдат включени в някакви пазари, да имат умения.

„the mode of being of the new intellectual can no longer consist in eloquence … but in active participation in practical life, as constructor, organiser, „permanent persuader“ and not just a simple orator…“ [Gramsci 1971 стр.10]
Макар Грамши (Антонио Грамши) да насочва идеите си към специфични моменти от класовата борба, неговите доводи могат да бъдат разглеждани и в представения в изследването контекст. Представителите на гражданското общество, като ,,органични интелектуалци“   субективизират и изменят контекста в обществото, поставят и разглеждат въпроси, считащи за пренебрегнати от обществото.   ,

               
              Респондентът конструира идеята на организацията  върху критиката си към ,,вакумните“ полета, които развитието на капитализма в България и прилагането на неолибералния иконимически модел оставя. Разглеждан е като сегрегиращ, изолиращ и отделящ различните социални групи. Липсата на достъп до нови и различни културни мероприятия е вторично проявление на една по – заплашителна същност, която изглежа е  белязала българските села – липсата на препитание и възможности. Противоречиво, но едновременно разбираемо, последвалите ефекти на обезлюдяването обясняват и обръщането на Фабрика за идеи   към наследството и развитието на ,,Резиденция Баба“ в настоящия и формат..

…Има нанесени данни колко села изчезват на ден, колко села са с по един жител и така нататък. Ааа, просто искахме, все едно бързахме, нали, да свържем двата свята, докато може. Това, нали, не отпада никога като нужда, защото населението ни ще си е все такова застаряващо, пък, нали….   -Я. ,,Фабрика за идеи“

               Демографската картина и последиците от обезлюдяването се разглеждат като предпоставки за ,,скъсване с наследството“. Концентрацията на населението в големите градове води до заличаването на региони и техните  културни практики . Разделянето с тях открива рисковете за съвременност, която познава единствено себе си ( Hartog, 2005). Избледняването на връзките между миналото и настоящето, между селските традиции и космполитността на градския човек, създават различни условия за разглеждането на самото наследство. Тази промяна позволява преразглеждане, възприемането на нови стойности и обръщането на разбирането за наследство (Ротенберг; 2013) За респондетите, чувството за забрава, загубата на колективната памет и тяхното ,,спасяване“ са основни мотиви на дейността им, преообразяващи се в ,,мост“ между различните темпоралности в които съществуват града и селото.

…И документиране също, разбира се, защото голяма част от нещата, които, ъ-ъ-ъ, цели, нали, това точно, нали, нематериалното наследство, да бъде по някакъв начин, нали, малко ми е тъпо да кажа архивирано. Не искам да вярвам, че то ще умре, макар че то неминуемо, за съжаление….хората умират и и с тях умират и някакви преживявания, освен ако не са били споделени. „

Опасенията за заличаващото се село конструират интимност в отношението към него.

        ‘‘..И колкото повече опознаваш нуждите на хората, толкова повече,нормално, тоест спрямо тях да се моделира и следващата резиденция.. Ъ-м, например, имали сме няколко резиденции, които са били с фокус вода и суша. Как климатичните промени на местно ниво влияят на суверенитета на местната общност откъм…” – Й. ,,Фабрика за идеи“

             Резидентите се потапят в пътуване между взаимоотношения, лични истории, познания, схващания и разбирания. Те не остават в страни от живота на селото, доколкото създаването на творчески продукт от тяхна страна е в зависимост от желанието на местните да предоставят съответния ресурс – фотографски материали , местен фолклор, кулинарни традиции и тн.  Личната връзка, боравенето с материалната и нематериалната култура , с лични вещи и истории, шеги и темперамен, се преобразяват в разказ за самите хора .
              В ,,Наследство на ежедневието , Бела Дикс разглежда казус сходен на резултаттите и търсенията по време на Резиденция Баба. В проумяването значението за ,,т.нар.“ всекидневно наследство във Великобритания през 80-те, стои предизвестилата го деиндустриализация в страната през 70-те. Районите, подвластни от последиците на отръпването на промишлеността, изпадат в нуждата да се преустроят и адаптират . Прониква чувство на загуба, носталгия и желание за запазване на спомена. (Б. Дикс; 2004)
     
   ,,……Някакво обогатяване, да кажем. Най-общо казано, обогатяване. И документиране също, разбира се, защото голяма част от нещата, които, ъ-ъ-ъ, цели…. това точно, нали, нематериалното наследство да бъде …малко ми е тъпо да кажа архивирано, защото не искам да вярвам, че то ще умре, макар че то неминуемо, за съжаление….хората умират и с тях умират преживяванията, освен ако не са били споделени. „  – М. , резидент по програмата

           Като участник в Резиденцията през 2024 разполагах с възможността да взема серия от интервюта с жители на с. Ясен и с. Делейна, да присъствам на традиционните им вечерни и сутрешни срещи в района на местната кръчма/ магазин. Историите им представиха свят, преживял икономически упадък – предприятията в близките градове  и  местните земеделски кооперативи прекъсват дейността си със смяната на социалистическия режим. С носталгия си спомнят за местното ТКЗС и практиката моменти от земеделския калнедар да се превръщат в обща отговорност на цялото село. Жителите на с. Ясен бяха особено горди със своите ,,любеници“ ( дини) , изтъкващи че при тях пораствали най- големите в страната.  Поетапно разговорите преминаваха в споделяне на спомени за детството – делението по махали, сутрешните разходки до училището в съседното село, куклите направени от царевични кучани и най – интересно – ,,общностните хладилници“ , както ги нарекохме. Практика е било цялото село да събира месните продукти на всяко домакинство в огромен трап, в дъното на който разполагали ледени блокове, за да ги държи замразени и защитено от жегите. 
            Причината на този кратък етнографски опис цели да представи основния материал до който резидентите се докосват.  Той дефинира посоката на творческото им изразяване, но и представя специфичен казус определящ смисъла на Резиденция Баба. Търсенето на икономически стимули и насочването на общественото  внимание към едни от най- силно потърпевшите от постсоциалистическата деиндустриализация – селата в Северозападна България.
      ….   само бих допълнила, че освен културното наследство, нали, при нас и това е най-трики частта….фокусът е бил и да има реална полза за нуждите на хората в тези села“.  Ами, да, това което си е останало от периода за който разказах е как се гледа на креативността като ресурс за социална промяна. Това бих казала, че е от малкото неща които са останали в ДНК-то на организацията изцяло. …. – Й., ,,Фабрика за идеи“

         А с Резиденция Баба, нали, визията беше в началото, а и не само в началото…то си остана устойчиво, защото вече бяхме минали един дълъг процеспо който разбирахме разни неща, нали? Тоест вече имахме опит като организация….има едни такива мъртви петна в един капиталистически модел, нали? – Я., Фабрика за идеи“
        
           Условията и посоките на обръщане към наследството на личните спомени и търсенето на начини за тяхната презентация и превръщането им в наследство напомня на представения по- рано процес от 80те години в Англия ( Dicks; 2013) . Идеята за запълването на ,,мъртвите петна в капиталистическия модел“ чрез изграждане на туристически продукт от спомените за живота от близкото миналото намира почва и в България .

           Принципи и подход на действие

                Един от основните  фокуси , представен от респондентите, е идеята за взаимопомощ – финансова и не само. За настаняването на
резиденти в домовете на местни жители организацията заплаща съответния наем. Паралелно е заета с продажбата на плетени, вълнени чорапи, ушити от баби в селата, за които остават и приходите. Тези форми на обществена ангажираност и търсенето на кооперативни връзки не се случва паралелно, а заедно с употребата на наследството и културната дейност.

Мхм. Ами, ааа, ами основната, как да кажа, основната концепция, която може да не се е  променила, нали, само фокуса ивремето, е опазване на общото благо. В началото свързването  на идеята за общо благо със по-творческии  иновативни подходи….– Й. ,,Фабрика за идеи“

         Историите, материалната култура, ,,наследството отдолу“ на местните хора се превръща в процес, случващ се ,,тук и сега“ . Той се противопоставя на ,,авторитарния дискурс за наследство „ ( Smith; 2006) и свързаната с него доминация на инстуционалното, при който ,,наследството“ се разглежда като замръзнала във веремето традиция, стояща ,,там“. Обратно, ,,наследството отдолу“ на жителите в селата, на техните общности и специфики, влиза в употреба като емпиричен материал за творческите и изследователските дейност. Задвижва социалната идея на Резиденция Баба да облагороди селата, създаде мостове за връзки между човека в големия град и селото.  Наследството се превръща в медитор между общностите и обществено – социалните каузи.

Развитието на подобен ход взаимодейства обаче предизвиква в критице въпроса какви са интересите зад подобен процес – морални, икономически? В ,,личната употреба“ на индивида спрямо наследството, някои подозират ,,властови отношения“, които определят като ,,окупиране на собствеността“  (propertization) (Groth. S; 2015) . Как бихме разгледали ,,окупирането на собствеността“,   изразена в интепретацията и употребата на наследсвото?

           В годината  на своето участие , една от основните цели се конструираше около идеята за създаване на онлайн платформа, в която възрастните хора могат да предлагат своите умения и услуги  (местни танци, разказване на истории, рецепти) като туристически продукт. Капитала от тези услуги остава за предлагащите ги. Представните доводи ме карат да заключа за Резиденция Баба като културно – социална инициатива, която се опитва да даде възможност за ,,окупиране на собствеността“ ( propertization)от самите местни общности и конструирането на кооперативни отношения с тях  

      ,,Фабрика за идеи“ и дейността и северозападните села не разчита на капиталова обезпеченост  от оставените културни продукти – артистични намеси, стенописи, събрани  архивни материали. Финансирането и е ежегододно предизвикателство в борбата за одобрение на съответната проектната кандидатура, успеха на което зависи именно от разпознаването на социалното значение в каузата им.

Влашката култура също проектира дисонани в разбирания между инстуционалната употреба на етнографията и екипа на Фабрика за идеи .

,,Ние това се опитваме да правим. В смисъл експертите да ги закараме при местните. Въпросът е, че примерно културните малцинства в България почти под никаква форма не са представени в официалните музеи и експозиции.Власите изобщо не са… Деси е  първият човек, който изследва влашкия фолклор…. тя е първият etнолог с влашки произход.Така че, но това е, че всъщност забелязваме, че много от тази история е абсолютно неразказвана и особено от тяхната перспектива, нали.“ – Я. ,,Фабрика за идеи“

Как се случва магията? Социално предприемачество, артистични продукти  и приказки в дворовете

 Социалното предриемачество се оказва водеща идея в първите години на Резиденция Баба. ,, Елена Стойчева направи с бабите от село Дрянов…тоест те я научиха да тъче и заедно минаха през процес на създаване на черги по дизайн, койтодизайн измислиха заедно“

,,Та тогава бяха създадени много симпатични проекти, един от които се превърна в бизнес, който правеха, организираха родопски сватби заедно с местните хора, защото бяхме в Родопите тогава. Една двойка, която се събра. Двойката се запознаха на резиденцията и се ожениха след това и започнаха този бизнес...

              Дифузията между обществени практики, свързани с развитието и навлизането на неправителствения сектор в България в местната култура, създават условия за локализиране на глобалното . (Кръстева – Благоева ; 2014). В контекста на резиденция Баба те се изразяват в срещите между съвременното изкуство и традиционната култура. Ще представя някои от творческите резултати на резидентите, като ефект и продукт на възникналата глокализация.  

1. ,,Сватбата – празненство за цялото село, културно мероприятие и обмен на знание, но преди всичко на традиции. Събитие, събиращо общността във веселие, ознаменуващо любовта между двама млади, прерастващо в селски сбор. Днес сме младоженци, утре кумове, а другата седмица гости. Ритуалната зала като символ на сплотенсот и свързване.
           По време на едномесечния ми престой в село Кошава, редовно попадах на сватбени снимки. Често умишлено търсени. Хората с радост отваряха вратите и албумите си за мен, за да ми покажат, да ми разкажат, за да си поплачат и спомнят за сладките младини….. (архив)
                „Триумф на любовта“ е артистична инсталация включваща композирани архивни материли, снимки и бележки от сватбите в село Кошава

2. Бабафон. Шайба, телефон, истории от 3 села и многомесечен труд на наши резиденти, екип, програмисти и местни жители. БАБАФОН е разказваческа инсталация, в която се леят гласовете на местни жители в истории за детството им в селото, за влашки обреди и ритуали, солидарни практики и ежедневие, което ни се иска да не забравяме, празници, жугравели…Процесът по сглобяването му обаче включи разнолик отдаден труд: на нашите приятели от initLab които успяха да уловят историите във врътките на телефона; на Мира Владимирова , която направи свръзката с тях и координира процеса; на НЧ „Изгрев 1925 г.“ и Лъчезар, Симеон и Мирослав от с. Ясен… (официална страница)

 ,,Бабафон“ е друг творчески продукт, включвщ колажни пана представящи в снимков материал живота в село Ясен и телефонна кабина от която човек може да чуе местни истории свързани с бита и живота в селото.

3. ,,Невидим труд“ – документален филм                                      

,,Вдъхновена съм от жените, с които се срещнах в село Лик и техния непрестанен труд, който е стожер и истински двигател на тези общества. След пенсия в едно селско семейство остава само домакинската и грижовната работа, която никак не е малко и се очаква да бъде свършена само от жените, които често имат минимална пенсия…“Документалният филм наВиктория Велчева за възхищението и проблематиката на женския труд намери вниманието и на предаването Отблизо по БНТ! (официална страница )

..Същевременно теренните изследвания показваха нещо съвсем различно….производството на културно наследство изглеждаше като процес на повторно присвояване на колективното време, на символизация на социалното като цялости, свързани чрез споделянето на общи репрезентации.(„Ротенберг;2013, стр 8)

        


 Дейностите на съответните организации, макар и притежаващи свои рамки и идеи, са силно повлияни, изменчиви и в основата си адаптиращи се към локалните контексти, с които работят. Именно заради разнообразието от обстоятелства, които всеки от терените на работата им предлага (речно пространство в градска среда или селото като терен за творческа изява), техните подходи на реализация и дейност са изключително разнообразни в структурата си . Наред с разширяващите потенциала за нови форми на изразяване, ключовият аспект на тази перспектива за „наследството отдолу“ се изразява в разпознаването на наследството като перформанс осмислящ го като активен процес. Следователно тук акцентът се измества от разбирането за посещенията на обекти на наследството като пасивна консумация към понятието за „акта“ на посещение, който сам по себе си, заедно с всички други аспекти на управлението на наследството, се превръща в културен перформанс както по очевидни (национални ритуали; живи, костюмирани интерпретации), така и по по-малко очевидни начини. (Robertson, I., Timms, R. ; 2013)

  
Процесът на това свързване разкрива възможностите за наследството отдолу. Идеята на тази комуникация задълбава процеса опознаване на общностите. Конструира се дисонанс в наследството, по смисъла на неговата употребата. От страна на институците  то е музеифицирано. От перспективата на Фабрика за идеи е в непрекъснато изследване, обживяване и превръщането му в ,,жиа структура“  от и за хората. Идеята му се разглежда като създаващо условия за промяна и свързаност.

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Фондация Колективът. Нов прочит върху природното наследство.
    

В официалната си страница, Фондация Колективът описва себе си по следния начин.


Заедно създаваме среда, която вдъхновява. Колективът обединява граждани, експерти и институции в инициативи, които подобряват средата в България. Всяко градско пространство е споделено от различни групи хора. Вярваме, че развитието съвместно с тях е ключът към дългосрочната промяна.Вярваме, че бързите, дори и временни промени генерират енергия и събуждат още по-големи мечти. Създаваме градски намеси, които са красиви, функционални и с положително въздействие върху околната среда, общността и местната икономика.Вярваме в силата на изкуствата да преобразяват градовете и да сплотяват хората. Подпомагаме местните таланти във всеки град да променят средата си.(

             Предизвикателно е да синтезирам дейностите на Фондация Колективът. Като най- разпознаваема от тях се разглежда поредицата от фестивални мероприятия –,,  Реките на града“. През последните няколко години, инициативата намира пространство в крайречните зони на градските пространства  на няколко града в България – Русе, София, Велико Търново, Троян, Габрово и други. Програмата на фестивалите включва творчески работилници, семинари и беседи, вечерни концерти , рекреационна зона и такава с търговци предлагащи хранителни продукти или собствени изделия.

 ,,Нали, някои хора са част от културната програма, други хора са част от артистичната програма, трети са част от образователната програма. Четвърти тип хора са част от, ммм, нали, всичко, което можеш да ядеш. [смях],, – Г. , част от екипа на Колективът

          Респондентът, част от екипа на организацията,  посочва артикулациите между културното им събитие и ефектите и замисъла, който ги произвежда и развива. Предаването на нова функция на крайречните зони, била тя и като домакин на тридневно фестивално събитие, проектира възможности за осмисляне значението и връзката на тези зони с човека.

,,,,…тенденцията е била човекът отива и подчинява природата и я прави логична, и я прави предвидима, докато ние малко се опитваме все едно да се съобразим, да я из– да използваме тези дадености, ама в никакъв случай да не я подчиняваме. И винаги реката ни седи като във всеки един фестивал, като, ам, нали нещо, от което сме супер зависими и не се опитваме, нали, слагаме някакви дървени мошешика, ама не си мислим, че това е, че това ни е жеста и някак си гледаме да оставим тази река да си е себе си.,, – Г., част от екипа на Колективът

              Значението на реките винаги е присъствало в традицията на човешката култура. Традиционните практики, регламентирали различни употреби и отношения в периодите на нашето развитие, създават усещането за природния обект като наследство. Смисълът, който произвеждаме върху природата ,за Филип Дескоа продължава пътя си към възприемането на света като обединение , в което природата и обществото са мислени в перспективата на една обща ,,екология на отношенията”  (Descola. P.’  2011).

       Природното наследство не може да избегне качеството си да предава послания ( Tumbridge.J; Ashworth.G). Фондацията имплементира върху него значения и прочити с които едновременно идентифицира посоките си на социална ангажираност – ,,положително въздействие върху околната среда, общността и местната икономика. Провеждането на събитията им в района на крайречните пространства не е случайно избрана локация, а целенасочен акт за акцентиране на внимание върху определен казус в общественото пространство.  С временните си намеси целят да осмисляне на  природното наследство, в частност употребата, значението и възможностите пред крайречните зони в градовете, като поставят на масата за дебати темата за тяхната употреба и социализация. В по – широк смисъл посочват нуждите от реформа в урбанизма, отношение към природата и създаването на нови възможности за културни мероприятия. Комплексното съчетание от събития от творчески работилници, до публични дискусии корелират пряко с нужди в обществото. По време на събитията им може да бъде забелязано разнообразие от активности, съчетаващи в себе си интересите на различни социални групи . От обсъждания свързани с правата на човека под една от тентите, през различни занаятчии провеждащи обучения за деца на съседна . Дейностите, разгледани като ,,продукти“ на събитието отнасям като отговор на нужда  в обществото, насочена в търсене на ,,алтернатива“ спрямо масовата култура и разглеждането на нови форми за свързване, изрязяване и участие.


,,…може би това, че тук в България цялостно хората имат тази представа, че ,, О, не, всичко запада, няма как да стане по-добро.“….и ти като направиш някакъв такъв цветен фестивал, дори и за три дена, хората си казват: „А, може би има смисъл. А, може би има промяна“, нали? И виждат някакво вдъхновение те самите и виждат някаква надежда. „ – Г. част от екипа на ,,Колективът“
             

  Да, та може би това е нещото, което е най- възпитателно към общността. Да видиш как някой се е погрижил за нещо и да искаш да го запазиш просто защото виждаш енергията. Или пък вече ъпдейтната форма е да искаш и да участваш по някакъв начин, а не само да го ползваш. И това…. – С. , част от екипа на ,,Колективът“



              Значението на крайречните зони се определя от смислите с които Колективът ,,натоварва“ тяхната същност.Бела Дикс говори за пространството, като място за ,,политически изказвания“, които са способни да произвеждат отношения и заключения в нас. ( Dicks. B; 2013) . По време на фестивалите ,,Реките на града“, разнообразните форми на занимания се превръщат в обект за интерпретация. Разглеждат се като бъдещи употреби на крайречните зони –като зони за рекреация или такива, за забавление . културни събития.  От друга страна, участието на занаятчии – работилници по керамика, цианотипия, търговските пространства, в които най- често участниците продават своите собствени продукти  ,   поставят въпроси върху масовата консумация и потреблението изобщо. (Крътева Благоeва) . Дикс разглежда ,,тъканта на пространството“ като многообразие, позволяващо нови форми за изрязяване. Тази му способност, в качеството да получава нови значения и смисли, го определя като ,,пърформативно“ ( Dicks.B; 2013). Изграждането на значенията обаче е процес развиващ се в годините, което разчита както на предварително зададени от организаторите идеи – нуждата от концерти, работилници и тн, така и предложенията на участниците, които желаят да се включат.

        ,,…Мисля, че точно това….ако имаш много конкретна визия, малко като това с теория на промяната. …ако имаш много конкретна визия в началото, най-често ти се оборва в процеса и това за всички големи градоустройствени проекти може би важи. И това, че никога не сме имали в Колективът….никога не сме показали някаква картинка и да кажем: това искаме с реките, може би е хубаво. Защото правейки фестивал всяка година или правейки неща на терен, всяка година разбираме малко повече всъщност какво не знаем, какво трябва да разберем, кое е възможно, кое не е възможно…..



           По време на обиколките между фестивалните зони, посетителят попада на включили се разнообранзни занаятчии, активисти, еколози. Връзката между пространтво – продукт позволява  многообразие от предлагания, всяко от които е даващо възможност за препознаване в различни публики. ( Tunbridge & Ashworth, 1996). От няколко години ,,Миш маш фестивал“ участва със свои щандове за ,,хенд – мейт“ бижута, дрехи и тн.  По покана от член на Колективът, артисти от Испания провеждат работилница за художствена обработка на стъкло. В друго пространство, под една от разпънатите тенти, ,,Бандата 1500 – те“ ангажирани с благоденствието на животните, предлагат информация за бездомните животни, дейността си в грижата за тях и практически съвети свързани с осиновяването им. Продължението на разходката по време на Реките на града в София, 2025 ме среща с ,,Amnesty International” – организация насочена към правата на човека, през БДЗП ( Българско дружество за защита на птиците) до работилница по керамика и щанд за образователни ,,toolkit”- ове за деца. От интервютата става ясно, че обмяната на културен и социален капитал е двустранен акт на комуникация, резултат от поканата на организаторите или собствена инициатива за включване с дейност. Природното наследство на реките се превръща както в пространство за обмен на социално обществените идеи на организации така и в икономически стимулиращ фактор, даващ възможност на творци и занаятчии да печелят от труда си. Икономическите възможности отварящи се от представеното разнообразие, разглеждам като продукт на ,,социална нужда“ от пространства и време за споделеност на ,,добри практики“ или творчество. Последните дефинират формите на гражданска активност на организацията като медиатор на обществени каузи. Арткулациите между социалното и икономическото развитие биват определяни от съвременни автори, като една от основните дейности в структурата на неправителствения сектор (Connor, T.; 1999).  

            Природното наследство бива разбирано като арена, пространство за непрекъснато осмисляне, случващо се ,,тук и сега“. В тази му употреба разглеждам дейността на Колективът в отношението към крайречните зони като ,,наследство отдолу“. В действията си – социални, събитийни, икономически – те произвеждат прочит и употреба, различна от конвенционалните схващания. Неговата функция на ,,наследство „ е жива – тя цели да създаде условия за комуникация, граждански инициативи, артистични намеси, отдих и преразглеждане на консумативната култура.Тези нови полета за интерпретация, които връзката човек – природа произвежда,  отчитам като изграждащи опозиции спрямо ,,авторитарания дискурс на наследството“ ( AHD) . Докато AHD фокусира вниманието  върху вече разбирани като  
естетически приятни материални обекти, места и/или пейзажи, за които настоящите поколения „трябва“ да се грижат, да ги защитават и почитат (Smith;2006),  Колективът конструира подобни ценности, но последством активно участие и непрекъснато развитие и изменения.

         Опазването и възприемането на природното наследство изисква отношение. Когато то е замърсено или застрашено – адекватни граждански политки. По време на последния си фестивал ,,Реките на града, София“, който се проведе в поречието на Перловска река в района на Южен парк, организират петиция срещу незаконните изливания в реката. В проведено преди това наблюдение с експерти, локализират множество незаконни нарушения,  засягащи целостта и чистотата и.  Кампанията събира над хиляда подписа. В друго свое събитие срещат експерти – еколози, урбанисти и тн., включват се в теренни проучвания идентифициращи критични точки на замърсяване по коритата на столичните реки. Системата от подобни инициативи цели създаването на диалог със Столична община и държавните институциите, акцентиране върху неглижираното състояние на водите.
 
,,….На никой не сме му страшни, не сме политически обвързани, Общо взето изглеждаме като нещо шарено и ,,сейф“(от анлг. безопасно). И в началото това е мнението. Нали, някакви безобидни хора, които правят нещо доста лудо.  Ама след това, като започнаха да се трупаповече публика(по време на фестивалите им)….може би започнаха да ни разглеждат като стратегически инструмент за….не искам да казвам за по-добър маркетинг и по-добри техни кампании, ама видяха, че това е готина кампания и добър приоритет, понеже преди е било (дейности на общината според респондетна по адрес на реките)затваряме улици, ремонтираме канализация, правим някакви такива“. – Г. , част от екипа на ,,Колективът“

           Предположението за ,,сейф“ в репондента ме навежда на хипотезата, за неутрално отношение на Общините към целите на организацията. Те не се намират в противоречие, но не съществува и завършнето отношение на препознаване. Отделно, продължава да съществува усещането за ,,дисонанс“ (Tunbridge & Ashworth, 1996).в прочита на природното наследство . От една страна целите на организацията то да бъде активирано, като действащо и притежавщо функции и послание в градското простраство, от друга – пасивността на общината, за която подобен прочит звучи по – често като ,,добър маркетинг.“  

Мобиизация на природното наследство. Артикулации с общности.

         ,,Общност“е понятие едновременно дефиниращо и търсено в неправителствените организации и асоциативността им с ролята на изразител на гражданското общество. “Civil society is a sphere of social interaction …..which is manifested in the norms of community cooperative, structures of voluntary association and networks of public communication …  (Connor, T.; 1999, стр.3 ).
 
      От наблюденията си извеждам няколко артикулации на  Колективът с идеята за общности. В някои от фестивалите си, той залага на колаборация с вече формирани ядра в малките градове ( Велико Търново) , където представители на групи обвързани с местното културно пространство ТАМ оказват съдействие в програмата им към облагородяване на речно пространство край р. Янтра. В други случаи, общност се разбира като ,,споделен дух“, общо състояние на въодушевление около реализирането на идеи и дейности свързани както с фестивала и културната му програма, така и с експертната дейност на Фондацията.


,,…като отидеш в малък град, това са или хората, които са ти най-близо до локацията, или хората, които в началото си успял да спечелиш като, аа, част от проекта. Нали, не отиваме с проекта, по-скоро отиваме със: „Ей, сега искаме да помислим за това място“ и хората, които искат да помислят….те ни стават, нали, ядрото…,,


          През пролетта и лятото на 2025 година, провеждат менторска програма за дизайн и куриране на крайречна зона по протежението на р. Янтра, град Велико Търново  По време на дискусиите забелязах важността да артикулират идеи, да присъства обмен на опит и съвети в търсене на решения. Това ме кара да смятам, че ,,общностното мислене“  е по смисъл  разпознаване на съратници, размяна на опит с цел конструиране на фестивалното събитие или друга от дейностите на организацията. Културният продукт за тях е и резултат от тези ,,общностни действия“ .,,… norms are values of trust, reciprocity, tolerance and inclusion, which are critical to cooperation and community problem solving, structure of association refers to the full range of informal and formal organization through which citizens pursue common interests” (Veneklasen, 1994,Connor, T.; 1999, стр.3)В представения случай, предлагат възможност на младежи да изградят своя концепция за облародяване на един от ,,плажовете“ по протежението на реката в старата част на града. Във втория етап пристъпват към практически действия, където с помощта на участниците и доброволци от ,,местната общност“ изчистват пространството, изграждат изложбено пространство на открито ( конструират имитиращи ,,къщи“ дървени конструкции) в което да бъдат изложени селектирани след отворена покана художествени творби. Произведенията на плакатното изкуство трябва да представят послания свързани с реките.

,,..Мхм. Еми, може би наистина общност около Колективът са винаги хората, които се вдъхновяват от по-голямата идея, но и също от начина ни на работа и това, че нещата се случват физически и са видими и че има някакви видими резултати. Чеги правим заедно, колективно и че все едно резултатът е нещо, някакъв колективен продукт, така да се каже, културен продукт, нали, разбира се, ама нали, че за….за мен това е общност.“

           В употребата на общността отчитам обмен на културен и социален капитал между общността, организаторите и отделните участници. Същите обмени на културен и социален капитал, изразени в запознанства, преживявания, активизъм, разпределят ,,собствеността“ върху природното наследство между участници, организатори и гости според спецификите на тяхното включеване. Общността получава възможност за активиране на енергията си в значими и за нея каузи, организаторите провеждат събитие кореспондиращо с идеята им, а отделните участници намират възможности за разширяване на уменията си и преживяване. 

                 Heritage is about the present and the future‘… heritage issues are always about what we do with them now’, in the present (ibid., see also Harvey 2001, Tunbridge and Ashworth 1996)

………………………………………………………………………………………………………………………………………..


Ленд арт група Дупини и Международният симпозиум ,,Изкуство – Природа „Габровци

,,Какво браво!? За мен симпозиумът е, ъъъ, Коледа и Великден за годината. Те са ми центърана света,  на живота….за годината. Там е празникът на годината.“ – Л. К. , член на група Дупини

Същност на аристистичния колектив

           Повече от четиринадесет години „Арт група Дупини“ провежда своя ежегоден симпозиум в района на търновското село Габровци. Дейността на групата датира от 90-те години като идея за бягство от доминиращите културни институции в града, обвързани с налагането и отричането на определени форми на изкуството.

……Първоначално нали става въпрос за арт група, която организира изложби….свои изложби, публични инсталации, фестивали и събития тип симпозиуми, пленери….нуждата, която са имали, за да направят тази организация, е била понеже не е имало място, където да или среда за развиване на свободно съвременно изкуство и все още всичко в нали Търново, което е регионален град периферия,  но на тях им трябва ново място, за да създават съвременно изкуство без тази тежест на старите институции и създават тази арт група….

         „Дупини“ прохожда като опит на млади приятели да избягат от града, за да експериментират с различни форми на съвременното изкуство. С времето прерастват в център  организиращ международно ежегодно събитие, събиращо артисти от няколко континента, профилирани в site-specific, инсталационно, перформативно и най-вече land art изкуство. Набляга се върху използването на природни материали, но и върху разглеждането на определени състояния и разбирания за отношенията между природата и човека, отношенията на човека към самия себе си през разбирането му за природата. През последните години едно от пространствата за работа и излагане на творби – реката – търпи силни засушавания, които рефлектират и се очаква да имат ефект върху концептуализирането на следващи издания, адресиращи проблемите с водата.
           Разглеждайки ,,Дупини“  се позовавам на отношения към наследството, заложени във Франция през 80те. Някои от тях акцентират към обръщане  внимание на производство на наследството, отколкото за самото наследство, асоцииациите върху които се конструира и разнообразието на актьорите ангажирани с него. (Ротенберг; 2013)

 

          И някак си,събирайки се колеги на едно място, покрай яденето и пиенето,са решили да почнат да….всъщност се е е оформила група….да започнат да работят всеки поотделно. След това започнали да идват гости от България, след това са започнали да идват гости от чужбина и така се оформя….да се стигне вече до, до симпозиума като събитие. Иначе групата е тръгнала от колеги, но тъй като аз не съм завършила в Търново…. – Л. К. , член на арт група Дупини
            
           Историята като че ли се повтаря. Началото е сходно за всяко от трите представени НПО-та. Приятелският кръг, общите идеи и вътрешното чувство за нужда от нещо ново, формират зародиша на организацията, определят нейните нужди и посоки на действие. Промените и различията започват да се обособяват след това. Друга сближаща ги черта са техните ,,контра хегемонни“ проявления. Фабрика за идеи възниква и се развива като опозиция на неолибералния модел, целяща да адаптира неговите условия към контекст маргинализиран от пазара. В по – тесен смисъл, цели положително въздействие върху селските общности белязани от икономически изострилата се ситуация в страната по време на постсоциализма. ,,Контра хегемонното“ в Дупини се открива в генезиса на произхода им, като реактив, опозиция към установените норви и правила в изкуствата през социализма, които продължават да съществуват и да се развиват като определяща рамка и в ранните години на ,,постсоциализма“. Тяхното ,,раждане“ е обръщане срещу йерархичната власт която съществува в инстуционалните структури на основните организации представляващи сектора на изкуствата по това време. В противоборството се долавя и усещането за дисонанс между артисти и инстуциите представящи същите среди по адрес на прочита им и  производството на изкуство. Бягството, търсенето на пространство  в страни от града се разглежда като израз на вътрешни несъгласия с онаследените норми .


Първата част на груповите изяви и тези симпозиуми са по-скоро в направленията арте – повера и ъ-ъ-ъ….опит за ново съвременно изкуство с такива..,редимейд обекти от селото, от селския бит....На различни места и отново такива….международни изложби, участия. Но за последните години, от 2013 г. , групата организира симпозиум в село Габровци. Направлението, което цели да развива са ленд арт, нейчър арт, side specific и от и вече нали….

            В мнение на респондент от арт – колектива разбирам за съществуването на продължаващи противорочивости в схващанията за ленд арт изкуството и дейността на симпозиума. С неохота споделя, че за някои външни лица провеждането му остава като ,,…събиране да се наядем, да пием и да правят някакви неща….“. От посетители по време на ,,деня на отворените врати“ в края на събитието обаче, получавам мнения на любов и възхищение към ,,различността“ която изкуството в природата създава, акцентиращи на неговата чувствителност и излизане отвъд традиционните рамки на кавалентните изкуства.  Втората линия на дисонанс по адрес конктрастите в разбирането на публиките върху  наследството в скулптурния парк на арт център Дупини бих отнесъл и към една по – широка рамка на разбирането за съвременното изкуство.






За природата и изкуството.
    

           Да се говори за артистичен колектив предполага да се обърне внимание на творческия фокус и в частност продуктите които произвежда.  Филип Дескоа ни насочва към екологичната теория на разбиранията, предложенa от Джеймс Гибсън, обръщаща внимание върху  разглеждането на знанието като обучение на вниманието. Реализирането на задачи зависи от обогатяването на способностите да разкриваме аспектите на средата.  (Descola. P; 2013)  В процеса на своята работа, артистите интепретретират природата. Конструират идеи и значения от наблюдението  и способността на своето внимание към нея и прочита, който същото внимание разкрива. Творчеството е резултат от установената връзка между човека и обграждащата го среда,   а чувствителността на индивида основен категория.

…и те имат този, ъъъ, същия подход към нещата. По някакъв начин имат подобен подход към нещата. Ние създаваме нещо в природата. Понякога правим неща, ъъъ, много ефимерни, нетрайни неща, но, ъъъ, ние намираме това за важно… методът и идеята за това как работиш …. когато работиш с природата, трябва, как да кажа, ъъъ, да слушаш.  Да имаш някакво взаимодействие с природата.
П. П. , гост артист от Румъния

        При разговора с артист от Монголия, попитах как намира идеята за работата си? Как решава какво изкуство да създаде и къде?

„Първо усещам мястото. Природата ми говори — казва ми какъв материал да използвам, или къде да работя. Просто слушам. Опитвам се да слушам света на природата.
Тогава питам гората, или земята. Просто чакам. Природата ми показва правилния момент, правилните хора и материали“ – Й. , артист от Монголия

           Според  Филип Дескоа ние влагаме определени социални внушения в отношението на човека към природата, които конструират идентичността на разбиранията ни ( Descola.P; 1996) Макар да отнася становището си към практики като тотемите и смисълът който те носят за използваща ги социална група, същите препратки звучат релевантни в смисъла на ленд – арт изкуството, където интерпретациите на артиста са продукт на разбиранията му за средата. Идентичността на творческото му търсене бива изградено от смислите които вгражда в околния свят.

      ,,….гората е място, в което всеки път, когато минавам през нея, си мисля: „Какво има под листата?“ Така че сега изследвам какво има под листата. Нещо такова.Защото там има голям живот.Да. Та сега аз, ъъ… бродирам.Бродирам живот в пространството ..“ – Т., артист от Чехия
Много от гостите са артисти, обвързани в практиката на ленд арт изкуството, част от глобалната номадска мрежа. Животът им е обвързан с пътувания между симпозиуми, пленери, участия . От домакини стават гости и обратното. Тази размяна на позициите помежду им конструира силни и устойчиви връзки , познания за проекти, подкрепа и оцеляване като артисти. Осъществява преход на идеи в чувствителната среда на природното изкуство

               Уви, фокусът на моето изследване в контекста на Дупини се отнася към по – периферните, скрити интимности на творчеството, които разкривам като едни от най-големите богатства на групата – споделеният акт. Разглеждам събитието не като резултат, не като личен процес, а като преживяване в определно пространство и време, при определени условия, които с хипотезата си целя да докажа, че оказват съществено влияние върху наследството.

                                                                

Симпозиум ,,ИЗКУСТВО – ПРИРОДА“ . Общност. Производство на наследство

           Артистите възприемат себе си като едно малко общество – един път между членовете на самата група, втори път между чуждестранните и българските артисти в контекста на ,,ленд арт“ обществото. Създаването на самите творби също така ще бъде в пълна невъзможност, ако не съществува организацията. Тя сама по себе си е изградена от чувство за общностност и споделеност.

        „Дупини – изкуство в природата, Габровци“ съществува върху добре структурирана рамка от принципи. Ясно дефинирано време за закуска, обяд и вечеря, за които отговарят членовете на арт група „Дупини“, но и асистентите, които от една страна се включват като помощници в организацията, а от друга оказват съдействие на гост-артистите. Отговорностите се разпределят покрай масата изнесена пред сградата на бившето ТВУ (по настоящем сграда на резиденцията). По време на съвместните хранения се обсъждат ангажименти, като какви са нуждите на артистите, какви материали, кое пространство е избрано за работа. Обратно, не рядко артистите, които завършат работите си преди края на симпозиума, се превръщат в „асистенти“ на асистентите в изпълнението на техните творби. Непрекъснато е налице обмен на опит и обсъждания – подход към материала и идеите.  Дългите вечери са задължителни, наподобяващи храненето на голямо шумно семейство, миенето на чиниите е споделено между асистенти и организатори, разчитащо на вътрешен акт на самоинициативност. Умишлено залагам подробности свързани с малките навици, защото точно те определят ,,ритуалността“ в групата. Те определят нейното ,,общностно“ съществуване.
               В организацията на Дупини, връзките между общността и наследството не трябва да се търсят в изграждането на някаква ритуалност и производството на определени културни практики. Те са изразени във по- функционална  употреба, в провеждането на симпозииума. Неговото осъществяване само по себе си произвежда творческото наследство, което скулптурния парк вече над десет години създава, съхранява и оставя за публиките.   Представената идилична картина, съвпада с описанието на Бауман за общността ( Zigmund Bauman) като мечта, която се материализира добре в абстрактното пространство на идеите,

             Както при Колективът, ,,общността“ е основна градивна единица в поддържането и осъществяването на конкретната дейност.  Употребата на понятието обаче седи  по различен начин. Ако при Колективът, ,,общностност“ циркулира около конкретни дейности, споделяне на идеи и производство на вътрешна одовлетвореност или чувство за принадлежност към определено събитие, при Дупини ,,общността“ се изразява в специфични и циклични битови навици, конструиращи целият живот на симпозиума. Тази цикличност при Колективът е заменена от линеарността  на определени ангажименти, в определени моменти .

          Значението на думата ,,симпозиум“ предполага общо творческо  преживяване със споделени отговорности и нужди, но дали само артикулацията с нейното значение определя присъствието на ,,общностност“?    
            От предходните два примера изведох хипотезите, че в генезиса на неправителствения сектор седи концепцията за употреба и търсене на артикулации с думата общност. С навлизането в същината на структурите им, става ясно че това е и механизъм за спряване с икономически предизвикателните ситуации, пред които съществува културния сектор. За Колективът доброволците  предоставят условия за спестяване разходи на наемен труд. За Резиденция Баба, контактната мрежа позволява популяризиране на каузата и получава не на информация за различни проектни кандидатствания. ,,Дупини“ също  разчитат на проектно финансиране или такова към културния календар на община Велико Търново . При разглеждане разбивката на разходите им, става ясно че ограничените до около 18 000лв средства, с които провеждат симпозиума, се разпределят изцяло между разходи за гориво, храна, консумативи, счетоводство, в последната година – хонорари за гост артистите. Липсата на средства за прехвърляне някои от организационните детайли на външни лица, поставя колективът в търсене на решения на нуждите си изцяло във възможностите на собствените си ресурси и помощта на симпатизиращи към идеите им. 
 

           Покрай дейността на групата последните години, групата работи много силно с кметството на селото. Наистина много, много силно в тандем. Нали има проблем, звъни се, кметът помага, ние помагаме.. Преди, предишни години имаше един белгийски бизнесмен в селото. Той почина,….понеже е малко населено място, всичките са по такива познати, познанства. Примерно този белгиеца.… Кмета с машини много помага. Смисъл там са наистина на ежедневни отношенията. Примерно Попа (председателят на артистичния колектив) му прави някакви пейки, столове му вдига за църквата. По-глобално си партнираме с различни организации. ….

           Много от гостите са артисти, обвързани в практиката на ленд арт изкуството, споделят чувството да бъдат част от глобалната номадска мрежа. Животът им е обвързан с пътувания между симпозиуми и резиденции. От домакини стават гости и обратното. Тази замяна на позициите помежду им, конструира силни и устойчиви връзки , познания за проекти, подкрепа и оцеляване като артисти. Осъществява преход на идеи в чувствителната среда на природното изкуство


,,…степен всичко е, се върти около работата, около практиката и около… Нали то неслучайно се казва симпозиум. Върви с много работа, но и с много добре прекарано време и с много музика, танци.А и добри емоции. Тоест ние по време на това събитие живеем заедно, а артисти с различен бекграунд и с различна практика и с различен етап от кариерата си споделяме едно пространство заедно, споделяме опита си, споделяме визията си. Реално ставаме като семейство. Страшно е красиво и е страшно особен момент. ..‘‘

Заключение:

Действително в културните политики на неправителствените организации в България съществуват множество полета на действие. Подходите им към наследството, неговото производство, се различават както към полета на интереси, така и откъм интерпретации. В изследването заключих няколко общи допирни точки. Тяхното съществуване е в непрекъсната артикулация с различните проявления на общността, в незаменима нужда от нейното съществуване, като по този начин генерира възприятия за самата нея. Наследството може да бъде и продукт, но и активатор на самото чувство за общностност. За медиатор, спояващ двете понятия – ,,общност“ и ,,наследство“ често служи ,,социалната мобилизация“, разнообразните проявленията на различни форми на гражданска активност.

Литература:

Connor, T. (1999). NGO and social development. New York: United Nations.

Dicks, B. (2003). Culture on display: The production of contemporary visitability. Maidenhead: Open University Press

Creed. G ( 2006). The Seductions of Community. School of American Research Press edition

Descola, P. (2013). Beyond nature and culture. Chicago: University of Chicago Press.

Harvey, D. (2001). Heritage pasts and heritage presents: Temporality, meaning and the scope of heritage studies. International Journal of Heritage Studies, 7(4), 319–338.

Robertson, I., & Timms, R. (2013). Heritage from below: Farnham: Ashgate.

Smith, L. (2006). Uses of heritage. London: Routledge.

Tunbridge, J. E., & Ashworth, G. J. (1996). Dissonant heritage: The management of the past as a resource in conflict. Chichester: John Wiley & Sons.

Дикс. Б. 2013. Всекидневното наследство и политиките на излагане на показ. В: Семинар БГ. Брой 8. Култура без /институционални/ граници. СУ

Кръстева-Благоева, Е. 2014а. Консумативната култура в полето на културната антропология. В: Кръстева-Благоева, Е. (ред.) Всичко за продан: Консумативната култура в България. София: НБУ, 9-47.

Ротенберг, Мишел 2013. Деинстуционализация на наследството . В: Семинар БГ.
Брой 8. Култура без /институционални/ граници. СУ


Резиденция Баба  / Йоана Стоянова . (2025). ,,Шайба, телефон, истории от 3 села и многомесечен труд…“ Налична на: https://www.facebook.com/BabaResidence

Фондация Колективът ( 2025). ,,Заедно създаваме среда, която вдъхновява…“. Налична на: https://kolektiv.bg/