Често ежедневието ни среща с хора, включили в живота си различни духовни практики. Астрология, йога, мъжки и женски кръгове, посещения при различни гурута и т.н. озвучават едновременно дигиталното и живото пространство. В забързаното, ускорено ежедневие на съвременността, често прозвучават като отговор на изпълнения със стрес живот, като решения, дошли при съответната личност след катартично явление в живота му или търсене на нещо отвъд тривиалността. Тези т.нар проявления на холистичната спиритуалност или още ню ейдж, трайно установени в рамките на постмодерното общество, активно събуждат изследователските интереси към проумяване на същността им и разположението им в съвременността.
В литературата холистичната спиритуалност се разглежда като постсекуларно явление, придобиващо все по-разгръщащи се мащаби през последните три десетилетия. Някои автори имплицитно насочват към нейното проявление като момент от съвременността (Василев, К.; 2013), обвързващи я с постмодерната ситуация. Осмисляна като проявление, следващо отстъплението на основните религиозни форми в процеса на модерността, от друга – резонираща посредством приписвания и индивидуализъм на съвременните тенденции, обвързани с повсеместна консумация и неолиберален консенсус. Авторът все пак посочва, че модернизацията е последвана от изменения, правещи връщането на десекуларния монопол на религията невъзможен, но не и до изключването на религията като цяло. Посредством позоваване върху идеите на П. Бъргър и Чарлс Тейлър, разгръща идеята за промяна на условията на вярване и на цялостната религиозна ситуация (Василев, К.; 2013). Към някои нейни проявления, включително участието ѝ в конструирането на нови общностни възприятия, ще се обърна и аз.
Т.нар. холистична спиритуалност или „ню ейдж“ възниква и се развива в процеса на „разомагьосване“ по Вебер – тогава, когато разбиранията за света придобиват своя рационален, подчинен на модерността светоглед. Конструиран от срещата на старите окултистки, духовни вярвания с рационалното и секуларното (Hanegraaff, 1996), „ню ейдж“ се превръща в секуларно отражение на езотеризма, разбиран като иманентно модерен (Hanegraaff, 1996), като състояние, носещо духа на съвременността, но и с претенция за носител на „древните знания“. Модерното в него, разбирано през индивидуализма, се изразява в търсенето от личността на път за самостоятелно свързване с трансцендентното и изграждането на свой „бриколаж“ от духовни възприятия и практики (Карамелска; 2018). Трансцендентното като идващо отвътре от личността, а не отвън (Петрова, З.; Карамелска, Т.), предполага отговаряне на собствените нужди. Посочените разбирания предполагат един почти, но не пълен за мен поглед върху съществуването на „холистичната спиритуалност“. Ако имплицитно приемем, че в полето на по-широкия дебат на съвременността, където консумацията е основно движещо средство в изграждането на идентичността, а индивидуализмът – установен синдром, можем ли да разглеждаме същите качества върху „холистичната спиритуалност“ като нейна специфика или симптом, ако те присъстват във всяко измерение на обществото, подчинено на съвременната темпоралност? Способни ли сме изобщо да изключим идеята за „консуматорство“ от полето на духовното?
Взаимстването на практики от източните учения, например будизма, се разглежда като един от структурните елементи на холистичния спиритуализъм. Славой Жижек отнася участието на будизма в съвременния капиталистически свят като инструментализиран и имплементиран в системата му. Отчитащ значението на т.нар. „future shock” – състояние на обществото и личността, при което хората стават неспособни да се адаптират към главозамайващия ритъм на технологичното развитие и социалните промени (Zizek, S.; 2001), представя обяснение на причините защо източните практики навлизат в западния свят. Вебер предлага социологически поглед към източните учения, като ги превежда към един от идеалните типове на религиозното поле, назовавайки го „world-flying mysticism” (Załęski, P.; 2010). В техните „мистични“ практики като йога и медитация съзира търсенето на съзнанието, изразено в достигането на състояние на просветление. Характеризирано с отчуждаване от ежедневните дела и дейности, именно в отдръпването от заобикалящия ни свят и самовглъбяването Жижек прозира причините източните учения да бъдат инструментализирани и имплементирани в епохата на късния капитализъм, като „презареждащи ни“ за участието в ускореното му движение.
,,Капиталистическият будизъм“ по Жижек, имплицитно като фрагмент от бриколажа от избори съпътстващи холистичното. Небезизвестни и срещани са приети от южноамериканските индианци церемонии с ауяска или темаскали. Съществуването му като фрагмент едновременно цели да потвърди идеите за хетерогенността на холистичната спиритуалност (Карамелска, Т.; 2018). Също така, цели да представи тезата, че по своему самата спиритуалност е опит на индивида за справяне с условията на постмодерността, използващ именно нейните особени характеристики. В допълнение бих изразил критичност към разбирането на Тейлър за съвременната религиозна ситуация, представящ я като единствено следване на лични духовни прозрения без обвързване с общност (Василев, К.; 2013). Проекции на амбивалентно становище могат да се проследят както в мнението на респондент, с който имах възможността да проведа полуструктурирано интервю, така и в официалните страници на няколко open-air фестивала в страната, съществена част от чиято програма е обвързана с холистичното и хора, практикуващи го.
Настоящото есе не цели задълбаване в характера на съвременната холистична спиритуалност. Не считам, че е възможен обзор на темата, но едновременно с това, че всяко теоретично или емпирично изследване върху нея е пълно с противоречия и моменти, отварящи възможност за критика. Чувствителността, обвързана с „духовното“, е толкова наситена, че теоретизирането му често звучи като проявление на любопитство, криещо своите рискове чрез опита си да деконструира иманентното. В своето есе разглеждам „холистичната спиритуалност“ в и извън символния смисъл, заложен в т.нар. „западен будизъм“. Водещ се от идеята на Ана Цинг (Tsing, A.; 2000), че съвременният глобален свят не трябва да се разглежда от „горе-надолу“, а като конструиран от хаотични, разнообразни културни и всякакви сблъсъци в локални контексти, насочвам погледа си към локални контексти, като общностни фестивали и респондент причисляващ холистичното към идентичността и ежедневните си практики. В краткия анализ на техните разбирания и предоставена информация, възникват противоречиви спрямо някои от установените теоретични схващания, като обрисуват картина в която холистичното и общностното търсят връзки помежду си.
Холистична спиритуалност и общност
По време на интервюто с респондента ми, момиче на около двадесет и седем години, сред отговорите защо младите хора се обръщат към „холистичното“, паралелно с богатството от разкази за причини и предразположения, прозвуча: „…Ами да, със сигурност и повечето търсят наистина общност и съмишленици. Такива хора, с които могат да продължат после да се движат. Не нещо, което е такова еднократно, което, нали, така да се каже, има някакво обещание да те пробуди, да те вкара в състояния или да преживееш катарзис….“
Обвързването на „холистичния спиритуализъм“ с индивидуализъм, откъснатост от света, дори форма на консуматорство, може да се търси в идеите, че трансцендентното идва отвътре, не отвън, като набор от решения и практики, които индивидът предприема посредством личния си избор. Неговото проявление не е в божественото, а в личността. В този дух то отговаря и на индивидуалните нужди (Петрова, З.). Респондентът потвърждава подобни разбирания, като посочва:
„…да, разбира се, че религиозността те затваря и ти си имаш нужда от това време и откъснато си, нали, някой да не ти се бърка, защото там има една такава много чувствителност, нали, че определени хора влизат, нали, с определени настройки“
„Аз си правя сама магията за себе си, нали, което е много такова центрирано към аза и към моето собствено преживяване. Тоест много по-изолирано от тази първична система, религиозност.“
В по-широкия дебат за религиозността в съвременен контекст „търсенето отвътре“ произхожда от бинарни съпоставки с традиционната религиозност и установените в нея принципи и правила. Последната, подчинена на Църквата, определя феноменологичността на духовното като обхващаща ценности, с които човек се стреми да живее. Пример за това представляват и множеството ритуали, идеите за взаимна любов, солидарност и християнска общностност (Петрова, З.). В този смисъл Пол Хийлас изразява идеята за несъвместимост между християнската духовност и „холистичната спиритуалност“. Чрез съпоставките между идеалните типове на Вебер (Załęski, P.; 2010) отново може да се проследи амбивалентност между духовното и холистичното. Ако първото се разбира посредством идеята, че то притежава „duty to transform the reality in accordance with the ideals of asceticism and strive to make the world fulfil religious demands“ (Załęski, P.; 2010, стр. 320), то холистичното може да бъде разбирано към третия идеал „world-flying mysticism” – „…meditation as a means to achieve a special mystic enlightenment, that is perfect cognition, to which a way leads through ever higher states of consciousness. This requires a separation from everyday affairs…” (Załęski, P.; 2010, стр. 321). В допълнение обаче считам за редно холистичното да бъде отправено към четвъртия, посочен от автора – „world-active mysticism”, който Вебер, според Заленски, описва като предмодерна форма на религиозното. То е представено като увличащо духовно и социално в едно.
Идеята за противопоставянето на чувство за колективност и индивидуализъм подлежи на критичност. Действително „холистичният спиритуализъм“ не предлага колективна цялостност по начина, по който е заложена в идеите на християнството, нито под формата на социална структура, по който църквата съществува. От друга страна обаче извеждам хипотезата, че съвременната темпоралност – атомизацията на обществото, отпадането на значението на нацията-държава, процесите на свободното движение на капитали, глобализацията в културен и икономически аспект – предполагат „изпадането“ на мислене, насочващо към едно голямо „общо тяло“. В допълнение респондентът и информацията, която предлага за споменатите фестивали (Беглика и Wake Up), а и самите официални страници на фестивалите, насочват към различно търсене на общностност, принадлежност и свързаност.
„….И забелязах, че там хората са си едни и същи. Нали има някакви придошли по-младички, но са си там от, нали, едно известно време и да, и се познават. Има някакъв комфорт и пък има стада, са си станали някакви емблематични, нали, особено в Беглика. Ъъъ, така, така да се каже, се установява някаква временна общност, която иначе е много фрагментирана, просто няма условията да съществува толкова голяма. И там за малко, нали, си съществува някакво утопично и диво и защото е лято, нали, е по-такова.“ -Р.
В официалната си страница фестивалът Wake Up представя обявлението за тазгодишното си издание по следния начин:
„… надслов – „Потокът на Живота“. По-долу споделяме защо той е сърцето на това издание. И тази година над 2000 човека, сред които стотици семейства с деца, ще преживеем заедно неописуеми 6 дни, изпълнени с над 600 събития, които ще се проведат в над 30 обособени пространства. Фокусът ще е върху обмена на знания и умения, както и всеобщото ни съжителство сред природата на магичната Родопа планина….. Фестивалът отваря процеси отвъд времето и пространството, където всеки има възможност да освети непознати кътчета от себе си и разкрива вселенски истини за съществуването. Единението помежду ни и природата се усеща……. училище на живота, изпълнено с неизброими лекции, практики, концерти, ритуали, театър, цирк, спорт, занаяти, български традиции и обичаи, припомнящи ни за призванието ни да бъдем Хора. Водени от човешките ценности: миролюбие, човеколюбие, природолюбие, родолюбие, трудолюбие, любознателност и други, или с една дума – Любов, се стремим заЕдно към равновесие на природа и общество, традиция и иновация, материя и Дух.“ -Р.
Така спиритуалността, като проекция, изразена в себеопознаване и самосъхранение в контекста на късния капитализъм (Zizek, S.; 2001), и като част от социалната конструкция на „общностните фестивали“, придобива двойнствено, отчасти амбивалентно в литературата значение. Едновременно насочва към самоусъвършенстване и споделеност. Отварянето на „процеси отвъд времето и пространството“, свързани с опознаване на себе си, преминава през идеите за „заедност“ и се принася до употребата на „традиция“, „трудолюбие“, „български традиции“. Текстът наподобява опит за хомогенизиране на иначе хетерогенната конструкция от езотеричност, патриотизъм, общностност и себеразвитие. Развитието на холистичното като структуриращо общност, разбира се, не рефлектира върху неговата цялост, а върху отделни събития и групи. В този смисъл виждания на автори като Карет и Кинг, че търсенията на Аза заличават чувството за взаимозависимост между хората, превръщайки ги в затворени и изолирани индивиди, трябва да се разглеждат в определени и специфични микроконтексти (Carrette & King, 2005) (Петрова, З.).
„…Част от духовната общност, защото будистите са всъщност много голяма част от духовната общност в България. Има процент така значителен. Ъ-ъ-ъ, да, от група на група има огромно, огромно, огромна разлика. И така да се каже, нали, има официални будистки общности, но има и такива, нали, групи хора, които са от много години и те все пак си предават това и се знаят. Те са с известни места, нали, известни са с някакви маркери, но, м-м-м, много е, много е голяма вселената в това….“ -Р.
„Защото точно това е, нали, тия места са си така холистичност, нали, събрани всякакви хора, музиканти, йогисти, грънчари, нали всички. Всеки си съществува в някакъв свой микрокосмос, но съществува и едно ядро, в което, нали, те могат да се придърпат и вече да усетиш тоя мащаб от какво наистина всъщност тупти в една такава хипотетична общност.“ -Р.
Проекции на комодификацията
Програмата на Беглика фест включва разнообразие от събития като йога практики, звукотерапия, какаова церемония, mindfulness медитация, кино на открито, женски и мъжки кръг, drum circle и т.н.
Една от критиките към дейности със спиритуален характер, освен идеята за конструирането на временна общност, следва да се разгледа и тази за комодификация. И двата процеса са релевантни за характера на съвременността. Макар заплащането на събитието да осигурява безплатно посещение при повечето от представените събития, отвъд него всички те често се заплащат. В допълнение множество други центрове – ритрийт, йога студиа и т.н., често подлежат на заплащане. В полето на дебата относно холистичния спиритуализъм редица автори отнасят като негова черта именно експлоатирането на културен капитал (Петрова, З.) като източни практики с цел финансово облагодетелстване, насърчаващо именно консуматорското поведение (Carrette & King, 2005). Деконтекстуализирането от изначалната същност и принадлежност на редица източни практики отговаря и на разбиранията на Жижек, като в допълнение към процеса на комодификация той добавя и функцията им да предлагат форми за справяне с ускорението и стреса в съвременността, по подразбиране като частичен отговор на същата консумация.
„..Мисля, че пазарът прелива от такива неща и по-скоро хората са загубили вече интерес. Малко им е тинтери-минтери всичко това малко. Така в последните години виждам, че йогата се засили и малко обезвери хората в тоя тип събирания.“ -Р.
„.. Участвала съм в организация на различни така наречени ретрийти, но повече виждам, че са хора трийсет и пет плюс. Или хора с деца, които така избягват. Има различни, но твърде често са хора без партньор или хора в семейство.“ – Р.
„Тази свобода на изразяване или употреба на някакви вещества. Виждам, че има много голям интерес в тази… Тези хора, нали, повече зрелите хора, така да кажа, които имат семейства, така че искат да експериментират с някакви вещества твърде често…. отново, не знам, нещо да ги изненада, нещо да открият в себе си, някаква, някаква воля или нещо творческо.“ – Р.
Позицията на респондента може да се резюмира в „търсенето на смисъл, който надхвърля ограниченото пространство на емпиричното съществуване в този свят“ (Бъргър, 2004: 27) (Петрова, З.). Представените предтексти, определящи желанието на някои личности в обръщането им към спиритуалното, имплицитно насочват към желанието да излязат от ежедневието, да открият нещо ново – „…да ги изненада“. В този смисъл идеята за бинарността между християнската духовност и спиритуализма се препотвърждава. Докато вярата в кръста предполага отдаване към религиозната идея и нейните ценности и приемането им в себе си, последното насочва към конструирането, откриването на Аза. Все пак свеждането на спиритуалността до форма на консумация само по себе си е еднозначно и ограничаващо схващане. Конструктивисткият подход предлага множество условия и символни значения, отправени към холистичността. За някои тя е бягство от ежедневието, за други – житейски път, съпътстван от включване в социална среда. Имплицитно приемащ, че и в двата случая индивидите, обръщащи се към холистичното, изграждат „Аза“ си посредством социални интеракции, усложнявам дебата и частично критикувам генерализиращата теза за индивидуализацията на „спиритуалното“. Индивидуализмът като „бриколаж“ от вътрешни възприятия все пак произлиза от система на социални включвания в различни групи.
„….всеки си прави своя коктейл. Хм. Забелязала съм, нали, че те са си свързани нещата, нали. Ъ-ъ-ъ, че те са някаква литература често, нали, като си по-млад, по-повърхностно, но има някой, ъ-ъ-ъ, нали, по-опитен, по-възрастен, някой, който, нали, ти подсказва, нали, дава ти някакви задачки, така да се каже.“
„….много близък кръг от, ъ-ъ-ъ, да, семейство [смях] стана впоследствие, но да, да, много близък, близък кръг. И точно това ми помогна, нали, да имам позитивни, ъ-ъ-ъ, чувства към това и, нали, да съм в сигурна среда, в която мога да го направя. Ъ-ъ-ъ, но впоследствие, нали, моите си духовни търсения излязоха от това и си намериха своя път, нали.“
Но дори установената критика към процеса на комодификация, която осмислям като релевантна по отношение на множество коучове и гурута, е нужно да бъде в непрекъснато предоговаряне. Борбата за религиозния монопол, по смисъла на Бурдийо, разглеждан като провеждащ се и обвързан с измерението на съвременния капитализъм, имплицитно насочва към нуждите за непрекъсната реактуализация. С шеговит тон бих посочил именно конкурентността като фактор в капиталистическата система, определящ нови подходи в спиритуалното, може би надграждащи консумативния маниер и продажбата на себеопознаване.
„Имам едни приятели, които правят билкови разходки и гъбарски разходки и това си е толкова обвързано, нали, с много, много нови знания. Етно-ботаника, магическа ботаника и всякаква такава работа. И те са много успешни, защото хората наистина научават нещо ново. Как да си направят някаква тинктура или как да не използват шампоан примерно, а да се къпят само с билки или, ъъъ, някакви щури неща. И там съм виждала едно повече свързване и нуждата точно това, нали, тази цикличност е обвързана с тези по-традиционните неща, които не са само холистични.“
Заключение
Холистичната спиритуалност, „ню ейдж“, може да се разбира като преживяваща непрекъснати трансформации и обогатяване под формата на огледална рефлексия на наложените от неолибералния консенсус условия. Така тя се преобразява в отговор на отчуждението като обстоятелство за конструиране на малки, временни и по-устойчиви общности. От друга страна променя своите проявления, адаптираща включените в нея практики към условията на пазара и поколенията. Разбира се, заради ограничеността на своето изследване, представените предположения оставям като поле за размисъл и разгъщането на безкрайността от въпроси, които могат да съпътстват съвременния поглед към духовното.
- Tsing, Anna Lowenhaupt. (2000). The Global Situation. Cultural Anthropology, 15(3), 327–360.
- Załęski, Pawel. (2010). “Globalized Religion and Forms of Capitalism: Max Weber and Contemporary Capitalism.” International Journal of Politics, Culture, and Society, 23(2–3), 305–321.
- Žižek, Slavoj. (2001). ,,From Western Marxism to Western Buddhism. The Taoist ethic and the spirit of global capitalism“. London: Routledge.
- Василев, Кирил. „Съвременната религиозна ситуация в глобален и локален контекст.“ Seminar BG, 2013.
- Карамелска, Теодора. „§ 10. „Забравете за ковчезите“: холистичната спиритуалност и новите погребални практики.“ В: Seminar BG.
- Кюркчиев, Симеон. „Територии и граници на Ню ейдж.“ Seminar BG.
Петрова, Зорница. „Религиозната духовност и нерелигиозната спиритуалност: радикална несъвместимост или потенциална синергия?“ Seminar BG.
Фотографски архив – Богомил Иванов